Събирането на вземания чрез европейска заповед за плащане е извънсъдебна процедура, уредена с Регламент (ЕО) № 1896/2006 на Европейския парламент от 12 декември 2006 г.
В търговските отношения между страните, участващи в организирането на автомобилни превози на товари, съществува вероятност един от партньорите да породи спор.
Ето защо европейската заповед за плащане има за цел да ускори и намали разходите по подобен договорен проблем, ако спорът е между няколко държави-членки на ЕС. Тази процедура е призната и се прилага във всички страни от ЕС с изключение на Дания.
Тук ще намерите повече полезна информация за европейската заповед за плащане.
При какви условия се прилага европейската заповед за плащане?
Процедурата за подаване на заявление за издаване на съдебно разпореждане е валидна в случаите, когато поне една от страните, участващи в търговски договор, свързан с превоз на стоки, е с местоживеене или пребиваване в държава - членка на ЕС. Ако тази предпоставка се спазва, европейската заповед за плащане може да се прилага както по граждански, така и по търговски дела.
Въпроси, по които европейската заповед за плащане не може да бъде изпълнена:
● производства, свързани с несъстоятелност или ликвидация на дружества в несъстоятелност или други форми на юридически лица;
● вземания, произтичащи от задължения, които не фигурират в договора, сключен между страните, с изключение на случаите, когато е налице признаване на дълг или ликвидни задължения, произтичащи от съвместна собственост върху определен актив;
● данъчни, административни или митнически въпроси;
● задължението на държавата да носи отговорност за своите действия и бездействия при упражняването на публичната власт;
● съпружески режими;
● социално осигуряване.
Как мога да подам заявление за европейска заповед за плащане?
За да се подаде заявление за европейска заповед за плащане, трябва да се попълни формуляр А от приложението към Регламент (ЕО) № 1896/2006. Съдът, който впоследствие е сезиран с такъв иск, се определя въз основа на правилата на общностното право, по-специално тези, установени в Регламент (ЕО) № 44/2001.
Този съд ще прецени молбата за задействане на европейската заповед за плащане, като анализира дали е налице правно основание за това действие, описано чрез изпълнението на определени условия, наложени от закона (например трансграничен характер на спора по граждански и търговски дела).
По време на оценката има вероятност съдът да установи, че:
Попълненият формуляр не включва цялата необходима информация
● При тези обстоятелства на ищеца се дава възможност да допълни/поправи заявлението за издаване на европейска заповед за плащане, но въз основа на предварително определен срок.
● Ако съдът установи, че молбата е недопустима или неоснователна, ищецът трябва да използва формуляр Б от приложение II към Регламента.
Предвидените условия са частично изпълнени само за част от заявлението
В този контекст съдът, определен да разгледа заявлението, може да предложи неговото изменение, като ищецът следва да използва формуляр В от приложение III към Регламента.
Ищецът ще бъде информиран от съда за последиците от неговото решение и ако приеме решението, ще бъде издадена европейска заповед за плащане само за потвърдената част от иска. В случай на отказ съдът отхвърля молбата в нейната цялост.
Причините, поради които съдът счита, че молбата на ищеца следва да бъде отхвърлена, се съобщават на ищеца посредством формуляр Г от приложение IV към Регламента.
Може ли решението на съда да бъде обжалвано?
Ако молбата е отхвърлена от определения съд, ищецът не може да обжалва това решение.
Той обаче има възможност да подаде нова молба за европейска заповед за плащане или да използва друга процедура, предвидена в законодателството на държава-членка на ЕС.
Как се издава европейската заповед за плащане?
Ако изискванията за потвърждаване на иска са изпълнени, в рамките на 30 дни от подаването му съдът ще издаде европейската заповед за плащане.
Този срок не включва времето, необходимо на ищеца за попълване, коригиране или изменение на въпросната молба, в случая на анализираните по-горе ситуации.
Процедурата за изпълнение на издадената от съда европейска заповед за плащане се урежда от правото на държавата от ЕС, в която е подадено такова искане.
Как ответникът се уведомява за решението на съда?
Националното право на държавата от ЕС, в която е подадена молбата, определя правната рамка за връчване на решението на съда на ответника.
По този начин минималните процедурни правила за неговото съобщаване или информиране (със или без потвърждаване на получаването на решението от ответника) са ясно определени.
Какви правни действия може да предприеме ответникът срещу решението?
Позицията на ответника срещу решението на съда трябва да бъде изпратена в срок от 30 дни от датата на неговото съобщаване или уведомяване.
Правото му да преразгледа европейската заповед за плащане след изтичането на 30-дневния срок се признава само в една от следните ситуации:
● заповедта за плащане е връчена на ответника без обратна разписка, поради което той не е имал достатъчно време да подготви защитата си.
● ответникът е бил възпрепятстван да оспори иска поради непреодолима сила или извънредни обстоятелства.
● европейската заповед за плащане е издадена с очевидна грешка.
Ако възражението на ответника не бъде уважено, първоначалното решение на съда относно европейската заповед за плащане остава валидно. Ако жалбата на ответника бъде уважена, първоначалното решение на съда се отменя.
В същото време в случай на несъответствие между издадената европейска заповед за плащане и друго по-ранно съдебно решение или друга заповед, издадена в държава-членка на ЕС, или в трета държава, компетентният съд може да откаже изпълнение.
Условието е издаденото преди това съдебно решение или разпореждане да се отнася до същите страни по спор, включващ същия правен въпрос. Освен това предишни съдебни решения в полза на ответника също трябва да бъдат признати в държавата членка на изпълнение.
Така, ако партньор от друга държава от ЕС умишлено откаже да плати вземане, може да се използва процедурата за европейска заповед за плащане, за да се опита да го събере, при условие че вземането не се оспорва от длъжника.
